изнамерели

Речник на българския език

1. изнамерели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изнамерели е производна форма на изнамеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изнамерели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изнамерели е производна форма на изнамеря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).