изнамери

Речник на българския език

1. изнамери — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изнамери е производна форма на изнамеря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изнамери — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изнамери е производна форма на изнамеря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изнамери — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изнамери е производна форма на изнамеря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изнамери — повелително наклонение, ед. ч.

изнамери е производна форма на изнамеря (повелително наклонение, ед. ч.).