бил е изнамерил

Речник на българския език

1. бил е изнамерил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изнамерил е производна форма на изнамеря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).