измета

Речник на българския език

измета̀ преходен глагол от свършен вид (тип 145tt) редактиране

Значение

изметѐш, мин. св. измѐтох, мин. прич. измѐл, св.вж. измитам.

Грешни изписвания (7)

  • езмета
  • езметъ
  • езмита
  • езмитъ
  • изметъ
  • измита
  • измитъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ме-та из-ме-тем
2 лице из-ме-теш из-ме-те-те
3 лице из-ме-те из-ме-тат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ме-тох из-ме-тох-ме
2 лице из-ме-те из-ме-тох-те
3 лице из-ме-те из-ме-то-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ме-тях из-ме-тях-ме
2 лице из-ме-те-ше из-ме-тях-те
3 лице из-ме-те-ше из-ме-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измел съм измела съм измело съм измели сме
2 лице измел си измела си измело си измели сте
3 лице измел е измела е измело е измели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измел бях измела бях измело бяхме измели
2 лице беше измел беше измела беше измело бяхте измели
3 лице беше измел беше измела беше измело бяха измели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измета ще изметем
2 лице ще изметеш ще изметете
3 лице ще измете ще изметат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измел ще съм измела ще съм измело ще сме измели
2 лице ще си измел ще си измела ще си измело ще сте измели
3 лице ще е измел ще е измела ще е измело ще са измели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измета щяхме да изметем
2 лице щеше да изметеш щяхте да изметете
3 лице щеше да измете щяха да изметат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измел щях да съм измела щях да съм измело щяхме да сме измели
2 лице щеше да си измел щеше да си измела щеше да си измело щяхте да сте измели
3 лице щеше да е измел щеше да е измела щеше да е измело щяха да са измели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изметял съм изметяла съм изметяло съм изметели сме
2 лице изметял си изметяла си изметяло си изметели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измел съм измела съм измело съм измели сме
2 лице измел си измела си измело си измели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измел била съм измела било съм измело били сме измели
2 лице бил си измел била си измела било си измело били сте измели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измета щяла съм да измета щяло съм да измета щели сме да изметем
2 лице щял си да изметеш щяла си да изметеш щяло си да изметеш щели сте да изметете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измел щяла съм да съм измела щяло съм да съм измело щели сме да сме измели
2 лице щял си да си измел щяла си да си измела щяло си да си измело щели сте да сте измели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измел бих измела бих измело бихме измели
2 лице би измел би измела би измело бихте измели
3 лице би измел би измела би измело биха измели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ме-ти из-ме-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ме-тен
непълен член из-ме-те-ния
пълен член из-ме-те-ни-ят
женски род из-ме-те-на
членувано из-ме-те-на-та
среден род из-ме-те-но
членувано из-ме-те-но-то
множествено число из-ме-те-ни
членувано из-ме-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мел
непълен член из-ме-лия
пълен член из-ме-ли-ят
женски род из-ме-ла
членувано из-ме-ла-та
среден род из-ме-ло
членувано из-ме-ло-то
множествено число из-ме-ли
членувано из-ме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ме-тял
женски род из-ме-тя-ла
среден род из-ме-тя-ло
множествено число из-ме-те-ли