измело

Речник на българския език

1. измело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измело е производна форма на измета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измело — мин. деят. св. прич. ср. р.

измело е производна форма на измета (мин. деят. св. прич. ср. р.).