измели

Речник на българския език

1. измели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

измели е производна форма на измета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

измели е производна форма на измета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. измели — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измели е производна форма на измеля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. измели — повелително наклонение, ед. ч.

измели е производна форма на измеля (повелително наклонение, ед. ч.).