изметете

Речник на българския език

1. изметете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изметете е производна форма на измета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изметете — повелително наклонение, мн. ч.

изметете е производна форма на измета (повелително наклонение, мн. ч.).