измелите

Речник на българския език

1. измелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

измелите е производна форма на измета (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. измелите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

измелите е производна форма на измеля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).