изменчивост

Речник на българския език

изменчѝвост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (11)

  • езменчивост
  • езменчивуст
  • езминчивост
  • езминчивуст
  • изменчивуст
  • изминчивост
  • изминчивуст
  • изменчивос
  • изменчивус
  • изминчивос
  • изминчивус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-мен-чи-вост
членувано из-мен-чи-вост-та
мн.ч. из-мен-чи-вос-ти
членувано из-мен-чи-вос-ти-те
звателна форма