излоча

Речник на българския език

изло̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езлоча
  • езлочъ
  • излочъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ло-ча из-ло-чим
2 лице из-ло-чиш из-ло-чи-те
3 лице из-ло-чи из-ло-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ло-чих из-ло-чих-ме
2 лице из-ло-чи из-ло-чих-те
3 лице из-ло-чи из-ло-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ло-чех из-ло-чех-ме
2 лице из-ло-че-ше из-ло-чех-те
3 лице из-ло-че-ше из-ло-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излочил съм излочила съм излочило съм излочили сме
2 лице излочил си излочила си излочило си излочили сте
3 лице излочил е излочила е излочило е излочили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях излочил бях излочила бях излочило бяхме излочили
2 лице беше излочил беше излочила беше излочило бяхте излочили
3 лице беше излочил беше излочила беше излочило бяха излочили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще излоча ще излочим
2 лице ще излочиш ще излочите
3 лице ще излочи ще излочат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм излочил ще съм излочила ще съм излочило ще сме излочили
2 лице ще си излочил ще си излочила ще си излочило ще сте излочили
3 лице ще е излочил ще е излочила ще е излочило ще са излочили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да излоча щяхме да излочим
2 лице щеше да излочиш щяхте да излочите
3 лице щеше да излочи щяха да излочат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм излочил щях да съм излочила щях да съм излочило щяхме да сме излочили
2 лице щеше да си излочил щеше да си излочила щеше да си излочило щяхте да сте излочили
3 лице щеше да е излочил щеше да е излочила щеше да е излочило щяха да са излочили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излочел съм излочела съм излочело съм излочели сме
2 лице излочел си излочела си излочело си излочели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излочил съм излочила съм излочило съм излочили сме
2 лице излочил си излочила си излочило си излочили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм излочил била съм излочила било съм излочило били сме излочили
2 лице бил си излочил била си излочила било си излочило били сте излочили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да излоча щяла съм да излоча щяло съм да излоча щели сме да излочим
2 лице щял си да излочиш щяла си да излочиш щяло си да излочиш щели сте да излочите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм излочил щяла съм да съм излочила щяло съм да съм излочило щели сме да сме излочили
2 лице щял си да си излочил щяла си да си излочила щяло си да си излочило щели сте да сте излочили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих излочил бих излочила бих излочило бихме излочили
2 лице би излочил би излочила би излочило бихте излочили
3 лице би излочил би излочила би излочило биха излочили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ло-чи из-ло-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ло-чен
непълен член из-ло-че-ния
пълен член из-ло-че-ни-ят
женски род из-ло-че-на
членувано из-ло-че-на-та
среден род из-ло-че-но
членувано из-ло-че-но-то
множествено число из-ло-че-ни
членувано из-ло-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ло-чил
непълен член из-ло-чи-лия
пълен член из-ло-чи-ли-ят
женски род из-ло-чи-ла
членувано из-ло-чи-ла-та
среден род из-ло-чи-ло
членувано из-ло-чи-ло-то
множествено число из-ло-чи-ли
членувано из-ло-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ло-чел
женски род из-ло-че-ла
среден род из-ло-че-ло
множествено число из-ло-че-ли