излочел

Речник на българския език

1. излочел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излочел е производна форма на излоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излочел — мин. деят. несв. прич. м. р.

излочел е производна форма на излоча (мин. деят. несв. прич. м. р.).