излочили

Речник на българския език

1. излочили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

излочили е производна форма на излоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. излочили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

излочили е производна форма на излоча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).