излочило е

Речник на българския език

1. излочило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излочило е е производна форма на излоча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. излочило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излочило е е производна форма на излоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).