излочело

Речник на българския език

1. излочело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излочело е производна форма на излоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. излочело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

излочело е производна форма на излоча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).