изкормя

Речник на българския език

1. изко̀рмя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изко̀рмиш, мин. св. изко̀рмих, мин. прич. изко̀рмил, св.вж. изкормвам.

Грешни изписвания (7)

  • езкормъ
  • езкормя
  • ескормъ
  • ескормя
  • изкормъ
  • искормъ
  • искормя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-кор-мя из-кор-мим
2 лице из-кор-миш из-кор-ми-те
3 лице из-кор-ми из-кор-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-кор-мих из-кор-мих-ме
2 лице из-кор-ми из-кор-мих-те
3 лице из-кор-ми из-кор-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-кор-мех из-кор-мех-ме
2 лице из-кор-ме-ше из-кор-мех-те
3 лице из-кор-ме-ше из-кор-ме-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкормил съм изкормила съм изкормило съм изкормили сме
2 лице изкормил си изкормила си изкормило си изкормили сте
3 лице изкормил е изкормила е изкормило е изкормили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкормил бях изкормила бях изкормило бяхме изкормили
2 лице беше изкормил беше изкормила беше изкормило бяхте изкормили
3 лице беше изкормил беше изкормила беше изкормило бяха изкормили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкормя ще изкормим
2 лице ще изкормиш ще изкормите
3 лице ще изкорми ще изкормят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкормил ще съм изкормила ще съм изкормило ще сме изкормили
2 лице ще си изкормил ще си изкормила ще си изкормило ще сте изкормили
3 лице ще е изкормил ще е изкормила ще е изкормило ще са изкормили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкормя щяхме да изкормим
2 лице щеше да изкормиш щяхте да изкормите
3 лице щеше да изкорми щяха да изкормят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкормил щях да съм изкормила щях да съм изкормило щяхме да сме изкормили
2 лице щеше да си изкормил щеше да си изкормила щеше да си изкормило щяхте да сте изкормили
3 лице щеше да е изкормил щеше да е изкормила щеше да е изкормило щяха да са изкормили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкормел съм изкормела съм изкормело съм изкормели сме
2 лице изкормел си изкормела си изкормело си изкормели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкормил съм изкормила съм изкормило съм изкормили сме
2 лице изкормил си изкормила си изкормило си изкормили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкормил била съм изкормила било съм изкормило били сме изкормили
2 лице бил си изкормил била си изкормила било си изкормило били сте изкормили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкормя щяла съм да изкормя щяло съм да изкормя щели сме да изкормим
2 лице щял си да изкормиш щяла си да изкормиш щяло си да изкормиш щели сте да изкормите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкормил щяла съм да съм изкормила щяло съм да съм изкормило щели сме да сме изкормили
2 лице щял си да си изкормил щяла си да си изкормила щяло си да си изкормило щели сте да сте изкормили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкормил бих изкормила бих изкормило бихме изкормили
2 лице би изкормил би изкормила би изкормило бихте изкормили
3 лице би изкормил би изкормила би изкормило биха изкормили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-кор-ми из-кор-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-кор-мен
непълен член из-кор-ме-ния
пълен член из-кор-ме-ни-ят
женски род из-кор-ме-на
членувано из-кор-ме-на-та
среден род из-кор-ме-но
членувано из-кор-ме-но-то
множествено число из-кор-ме-ни
членувано из-кор-ме-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-кор-мил
непълен член из-кор-ми-лия
пълен член из-кор-ми-ли-ят
женски род из-кор-ми-ла
членувано из-кор-ми-ла-та
среден род из-кор-ми-ло
членувано из-кор-ми-ло-то
множествено число из-кор-ми-ли
членувано из-кор-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-кор-мел
женски род из-кор-ме-ла
среден род из-кор-ме-ло
множествено число из-кор-ме-ли

2. изкормя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкормя е производна форма на изкормям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изкормя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкормя е производна форма на изкормям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изкормя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкормя е производна форма на изкормям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).