изкормям

Речник на българския език

изко̀рмям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

изко̀рмяш, несв. Изкормвам.

Грешни изписвания (7)

  • езкормъм
  • езкормям
  • ескормъм
  • ескормям
  • изкормъм
  • искормъм
  • искормям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-кор-мям из-кор-мя-ме
2 лице из-кор-мяш из-кор-мя-те
3 лице из-кор-мя из-кор-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-кор-мях из-кор-мях-ме
2 лице из-кор-мя из-кор-мях-те
3 лице из-кор-мя из-кор-мя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-кор-мях из-кор-мях-ме
2 лице из-кор-мя-ше из-кор-мях-те
3 лице из-кор-мя-ше из-кор-мя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкормял съм изкормяла съм изкормяло съм изкормяли сме
2 лице изкормял си изкормяла си изкормяло си изкормяли сте
3 лице изкормял е изкормяла е изкормяло е изкормяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкормял бях изкормяла бях изкормяло бяхме изкормяли
2 лице беше изкормял беше изкормяла беше изкормяло бяхте изкормяли
3 лице беше изкормял беше изкормяла беше изкормяло бяха изкормяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкормям ще изкормяме
2 лице ще изкормяш ще изкормяте
3 лице ще изкормя ще изкормят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкормял ще съм изкормяла ще съм изкормяло ще сме изкормяли
2 лице ще си изкормял ще си изкормяла ще си изкормяло ще сте изкормяли
3 лице ще е изкормял ще е изкормяла ще е изкормяло ще са изкормяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкормям щяхме да изкормяме
2 лице щеше да изкормяш щяхте да изкормяте
3 лице щеше да изкормя щяха да изкормят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкормял щях да съм изкормяла щях да съм изкормяло щяхме да сме изкормяли
2 лице щеше да си изкормял щеше да си изкормяла щеше да си изкормяло щяхте да сте изкормяли
3 лице щеше да е изкормял щеше да е изкормяла щеше да е изкормяло щяха да са изкормяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкормял съм изкормяла съм изкормяло съм изкормяли сме
2 лице изкормял си изкормяла си изкормяло си изкормяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкормял съм изкормяла съм изкормяло съм изкормяли сме
2 лице изкормял си изкормяла си изкормяло си изкормяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкормял била съм изкормяла било съм изкормяло били сме изкормяли
2 лице бил си изкормял била си изкормяла било си изкормяло били сте изкормяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкормям щяла съм да изкормям щяло съм да изкормям щели сме да изкормяме
2 лице щял си да изкормяш щяла си да изкормяш щяло си да изкормяш щели сте да изкормяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкормял щяла съм да съм изкормяла щяло съм да съм изкормяло щели сме да сме изкормяли
2 лице щял си да си изкормял щяла си да си изкормяла щяло си да си изкормяло щели сте да сте изкормяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкормял бих изкормяла бих изкормяло бихме изкормяли
2 лице би изкормял би изкормяла би изкормяло бихте изкормяли
3 лице би изкормял би изкормяла би изкормяло биха изкормяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-кор-мяй из-кор-мяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-кор-мян
непълен член из-кор-мя-ния
пълен член из-кор-мя-ни-ят
женски род из-кор-мя-на
членувано из-кор-мя-на-та
среден род из-кор-мя-но
членувано из-кор-мя-но-то
множествено число из-кор-мя-ни
членувано из-кор-мя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-кор-мял
непълен член из-кор-мя-лия
пълен член из-кор-мя-ли-ят
женски род из-кор-мя-ла
членувано из-кор-мя-ла-та
среден род из-кор-мя-ло
членувано из-кор-мя-ло-то
множествено число из-кор-мя-ли
членувано из-кор-мя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-кор-мял
женски род из-кор-мя-ла
среден род из-кор-мя-ло
множествено число из-кор-мя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-кор-мящ
непълен член из-кор-мя-щия
пълен член из-кор-мя-щи-ят
женски род из-кор-мя-ща
членувано из-кор-мя-ща-та
среден род из-кор-мя-що
членувано из-кор-мя-що-то
множествено число из-кор-мя-щи
членувано из-кор-мя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-кор-мяй-ки