изкормил е

Речник на българския език

1. изкормил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкормил е е производна форма на изкормя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкормил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкормил е е производна форма на изкормя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).