изкормело съм

Речник на българския език

1. изкормело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изкормело съм е производна форма на изкормя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).