изкормил

Речник на българския език

1. изкормил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкормил е производна форма на изкормя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкормил — мин. деят. св. прич. м. р.

изкормил е производна форма на изкормя (мин. деят. св. прич. м. р.).