избича

Речник на българския език

избѝча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езбича
  • езбичъ
  • избичъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-би-ча из-би-чим
2 лице из-би-чиш из-би-чи-те
3 лице из-би-чи из-би-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-би-чих из-би-чих-ме
2 лице из-би-чи из-би-чих-те
3 лице из-би-чи из-би-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-би-чех из-би-чех-ме
2 лице из-би-че-ше из-би-чех-те
3 лице из-би-че-ше из-би-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избичил съм избичила съм избичило съм избичили сме
2 лице избичил си избичила си избичило си избичили сте
3 лице избичил е избичила е избичило е избичили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избичил бях избичила бях избичило бяхме избичили
2 лице беше избичил беше избичила беше избичило бяхте избичили
3 лице беше избичил беше избичила беше избичило бяха избичили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избича ще избичим
2 лице ще избичиш ще избичите
3 лице ще избичи ще избичат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избичил ще съм избичила ще съм избичило ще сме избичили
2 лице ще си избичил ще си избичила ще си избичило ще сте избичили
3 лице ще е избичил ще е избичила ще е избичило ще са избичили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избича щяхме да избичим
2 лице щеше да избичиш щяхте да избичите
3 лице щеше да избичи щяха да избичат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избичил щях да съм избичила щях да съм избичило щяхме да сме избичили
2 лице щеше да си избичил щеше да си избичила щеше да си избичило щяхте да сте избичили
3 лице щеше да е избичил щеше да е избичила щеше да е избичило щяха да са избичили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избичел съм избичела съм избичело съм избичели сме
2 лице избичел си избичела си избичело си избичели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избичил съм избичила съм избичило съм избичили сме
2 лице избичил си избичила си избичило си избичили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избичил била съм избичила било съм избичило били сме избичили
2 лице бил си избичил била си избичила било си избичило били сте избичили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избича щяла съм да избича щяло съм да избича щели сме да избичим
2 лице щял си да избичиш щяла си да избичиш щяло си да избичиш щели сте да избичите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избичил щяла съм да съм избичила щяло съм да съм избичило щели сме да сме избичили
2 лице щял си да си избичил щяла си да си избичила щяло си да си избичило щели сте да сте избичили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избичил бих избичила бих избичило бихме избичили
2 лице би избичил би избичила би избичило бихте избичили
3 лице би избичил би избичила би избичило биха избичили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-би-чи из-би-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-би-чен
непълен член из-би-че-ния
пълен член из-би-че-ни-ят
женски род из-би-че-на
членувано из-би-че-на-та
среден род из-би-че-но
членувано из-би-че-но-то
множествено число из-би-че-ни
членувано из-би-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-би-чил
непълен член из-би-чи-лия
пълен член из-би-чи-ли-ят
женски род из-би-чи-ла
членувано из-би-чи-ла-та
среден род из-би-чи-ло
членувано из-би-чи-ло-то
множествено число из-би-чи-ли
членувано из-би-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-би-чел
женски род из-би-че-ла
среден род из-би-че-ло
множествено число из-би-че-ли