избичило е

Речник на българския език

1. избичило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избичило е е производна форма на избича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избичило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избичило е е производна форма на избича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).