избичел
1.
избичел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
избичел
е производна форма
на избича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
избичел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
избичел
е производна форма
на избича (мин. деят. несв. прич. м. р.).