избичел

Речник на българския език

1. избичел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избичел е производна форма на избича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избичел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избичел е производна форма на избича (мин. деят. несв. прич. м. р.).