бил избичил

Речник на българския език

1. бил избичил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил избичил е производна форма на избича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).