избичило съм

Речник на българския език

1. избичило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избичило съм е производна форма на избича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. избичило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избичило съм е производна форма на избича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).