избелявам

Речник на българския език

избеля̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

избеля̀ваш, несв. и избелѐя, св. Загубвам яркостта на първоначалния си цвят, ставам по-блед, безцветен. Блузата е избеляла. Луната е избеляла.

Грешни изписвания (7)

  • езбелявам
  • езбелявъм
  • езбилявам
  • езбилявъм
  • избелявъм
  • избилявам
  • избилявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-бе-ля-вам из-бе-ля-ва-ме
2 лице из-бе-ля-ваш из-бе-ля-ва-те
3 лице из-бе-ля-ва из-бе-ля-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-бе-ля-вах из-бе-ля-вах-ме
2 лице из-бе-ля-ва из-бе-ля-вах-те
3 лице из-бе-ля-ва из-бе-ля-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-бе-ля-вах из-бе-ля-вах-ме
2 лице из-бе-ля-ва-ше из-бе-ля-вах-те
3 лице из-бе-ля-ва-ше из-бе-ля-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избелявал съм избелявала съм избелявало съм избелявали сме
2 лице избелявал си избелявала си избелявало си избелявали сте
3 лице избелявал е избелявала е избелявало е избелявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избелявал бях избелявала бях избелявало бяхме избелявали
2 лице беше избелявал беше избелявала беше избелявало бяхте избелявали
3 лице беше избелявал беше избелявала беше избелявало бяха избелявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избелявам ще избеляваме
2 лице ще избеляваш ще избелявате
3 лице ще избелява ще избеляват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избелявал ще съм избелявала ще съм избелявало ще сме избелявали
2 лице ще си избелявал ще си избелявала ще си избелявало ще сте избелявали
3 лице ще е избелявал ще е избелявала ще е избелявало ще са избелявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избелявам щяхме да избеляваме
2 лице щеше да избеляваш щяхте да избелявате
3 лице щеше да избелява щяха да избеляват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избелявал щях да съм избелявала щях да съм избелявало щяхме да сме избелявали
2 лице щеше да си избелявал щеше да си избелявала щеше да си избелявало щяхте да сте избелявали
3 лице щеше да е избелявал щеше да е избелявала щеше да е избелявало щяха да са избелявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избелявал съм избелявала съм избелявало съм избелявали сме
2 лице избелявал си избелявала си избелявало си избелявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избелявал съм избелявала съм избелявало съм избелявали сме
2 лице избелявал си избелявала си избелявало си избелявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избелявал била съм избелявала било съм избелявало били сме избелявали
2 лице бил си избелявал била си избелявала било си избелявало били сте избелявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избелявам щяла съм да избелявам щяло съм да избелявам щели сме да избеляваме
2 лице щял си да избеляваш щяла си да избеляваш щяло си да избеляваш щели сте да избелявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избелявал щяла съм да съм избелявала щяло съм да съм избелявало щели сме да сме избелявали
2 лице щял си да си избелявал щяла си да си избелявала щяло си да си избелявало щели сте да сте избелявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избелявал бих избелявала бих избелявало бихме избелявали
2 лице би избелявал би избелявала би избелявало бихте избелявали
3 лице би избелявал би избелявала би избелявало биха избелявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-бе-ля-вай из-бе-ля-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-бе-ля-ван
непълен член из-бе-ля-ва-ния
пълен член из-бе-ля-ва-ни-ят
женски род из-бе-ля-ва-на
членувано из-бе-ля-ва-на-та
среден род из-бе-ля-ва-но
членувано из-бе-ля-ва-но-то
множествено число из-бе-ля-ва-ни
членувано из-бе-ля-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бе-ля-вал
непълен член из-бе-ля-ва-лия
пълен член из-бе-ля-ва-ли-ят
женски род из-бе-ля-ва-ла
членувано из-бе-ля-ва-ла-та
среден род из-бе-ля-ва-ло
членувано из-бе-ля-ва-ло-то
множествено число из-бе-ля-ва-ли
членувано из-бе-ля-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бе-ля-вал
женски род из-бе-ля-ва-ла
среден род из-бе-ля-ва-ло
множествено число из-бе-ля-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бе-ля-ващ
непълен член из-бе-ля-ва-щия
пълен член из-бе-ля-ва-щи-ят
женски род из-бе-ля-ва-ща
членувано из-бе-ля-ва-ща-та
среден род из-бе-ля-ва-що
членувано из-бе-ля-ва-що-то
множествено число из-бе-ля-ва-щи
членувано из-бе-ля-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-бе-ля-вай-ки