избелявало

Речник на българския език

1. избелявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избелявало е производна форма на избелявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избелявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избелявало е производна форма на избелявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избелявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

избелявало е производна форма на избелявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избелявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избелявало е производна форма на избелявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).