избелявал си

Речник на българския език

1. избелявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избелявал си е производна форма на избелявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избелявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избелявал си е производна форма на избелявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. избелявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избелявал си е производна форма на избелявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).