1. избелявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
избелявал е производна форма на избелявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. избелявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
избелявал е производна форма на избелявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. избелявал — мин. деят. св. прич. м. р.
избелявал е производна форма на избелявам (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. избелявал — мин. деят. несв. прич. м. р.
избелявал е производна форма на избелявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).