избелявал е

Речник на българския език

1. избелявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избелявал е е производна форма на избелявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избелявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избелявал е е производна форма на избелявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избелявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избелявал е е производна форма на избелявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).