запътя се

Речник на българския език

запъ̀тя се преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

запъ̀тиш се, мин. св. запъ̀тих се, мин. прич. запъ̀тил се, св.вж. запътвам се.

Грешни изписвания (1)

  • зъпътя се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-пъ-тя за-пъ-тим
2 лице за-пъ-тиш за-пъ-ти-те
3 лице за-пъ-ти за-пъ-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-пъ-тих за-пъ-тих-ме
2 лице за-пъ-ти за-пъ-тих-те
3 лице за-пъ-ти за-пъ-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-пъ-тех за-пъ-тех-ме
2 лице за-пъ-те-ше за-пъ-тех-те
3 лице за-пъ-те-ше за-пъ-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запътил съм запътила съм запътило съм запътили сме
2 лице запътил си запътила си запътило си запътили сте
3 лице запътил е запътила е запътило е запътили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях запътил бях запътила бях запътило бяхме запътили
2 лице беше запътил беше запътила беше запътило бяхте запътили
3 лице беше запътил беше запътила беше запътило бяха запътили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще запътя ще запътим
2 лице ще запътиш ще запътите
3 лице ще запъти ще запътят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм запътил ще съм запътила ще съм запътило ще сме запътили
2 лице ще си запътил ще си запътила ще си запътило ще сте запътили
3 лице ще е запътил ще е запътила ще е запътило ще са запътили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да запътя щяхме да запътим
2 лице щеше да запътиш щяхте да запътите
3 лице щеше да запъти щяха да запътят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм запътил щях да съм запътила щях да съм запътило щяхме да сме запътили
2 лице щеше да си запътил щеше да си запътила щеше да си запътило щяхте да сте запътили
3 лице щеше да е запътил щеше да е запътила щеше да е запътило щяха да са запътили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запътел съм запътела съм запътело съм запътели сме
2 лице запътел си запътела си запътело си запътели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запътил съм запътила съм запътило съм запътили сме
2 лице запътил си запътила си запътило си запътили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм запътил била съм запътила било съм запътило били сме запътили
2 лице бил си запътил била си запътила било си запътило били сте запътили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да запътя щяла съм да запътя щяло съм да запътя щели сме да запътим
2 лице щял си да запътиш щяла си да запътиш щяло си да запътиш щели сте да запътите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм запътил щяла съм да съм запътила щяло съм да съм запътило щели сме да сме запътили
2 лице щял си да си запътил щяла си да си запътила щяло си да си запътило щели сте да сте запътили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих запътил бих запътила бих запътило бихме запътили
2 лице би запътил би запътила би запътило бихте запътили
3 лице би запътил би запътила би запътило биха запътили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-пъ-ти за-пъ-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-пъ-тен
непълен член за-пъ-те-ния
пълен член за-пъ-те-ни-ят
женски род за-пъ-те-на
членувано за-пъ-те-на-та
среден род за-пъ-те-но
членувано за-пъ-те-но-то
множествено число за-пъ-те-ни
членувано за-пъ-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-пъ-тил
непълен член за-пъ-ти-лия
пълен член за-пъ-ти-ли-ят
женски род за-пъ-ти-ла
членувано за-пъ-ти-ла-та
среден род за-пъ-ти-ло
членувано за-пъ-ти-ло-то
множествено число за-пъ-ти-ли
членувано за-пъ-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-пъ-тел
женски род за-пъ-те-ла
среден род за-пъ-те-ло
множествено число за-пъ-те-ли