запътеше

Речник на българския език

1. запътеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

запътеше е производна форма на запътя се (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. запътеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

запътеше е производна форма на запътя се (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).