запътил е

Речник на българския език

1. запътил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запътил е е производна форма на запътя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запътил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запътил е е производна форма на запътя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).