запътила

Речник на българския език

1. запътила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

запътила е производна форма на запътя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. запътила — мин. деят. св. прич. ж. р.

запътила е производна форма на запътя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).