запътела

Речник на българския език

1. запътела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

запътела е производна форма на запътя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. запътела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

запътела е производна форма на запътя се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).