запътело

Речник на българския език

1. запътело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запътело е производна форма на запътя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запътело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запътело е производна форма на запътя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).