залютя

Речник на българския език

1. залютя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 174it) редактиране

Значение

залютѝш, мин. св. залютя̀х, мин. прич. залютя̀л, св.вж. залютявам.

Грешни изписвания (4)

  • залютйа
  • залютйъ
  • зълютйа
  • зълютйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-лю-тя за-лю-тим
2 лице за-лю-тиш за-лю-ти-те
3 лице за-лю-ти за-лю-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-лю-тих за-лю-тих-ме
2 лице за-лю-ти за-лю-тих-те
3 лице за-лю-ти за-лю-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-лю-тях за-лю-тях-ме
2 лице за-лю-те-ше за-лю-тях-те
3 лице за-лю-те-ше за-лю-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залютил съм залютила съм залютило съм залютили сме
2 лице залютил си залютила си залютило си залютили сте
3 лице залютил е залютила е залютило е залютили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях залютил бях залютила бях залютило бяхме залютили
2 лице беше залютил беше залютила беше залютило бяхте залютили
3 лице беше залютил беше залютила беше залютило бяха залютили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще залютя ще залютим
2 лице ще залютиш ще залютите
3 лице ще залюти ще залютят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм залютил ще съм залютила ще съм залютило ще сме залютили
2 лице ще си залютил ще си залютила ще си залютило ще сте залютили
3 лице ще е залютил ще е залютила ще е залютило ще са залютили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да залютя щяхме да залютим
2 лице щеше да залютиш щяхте да залютите
3 лице щеше да залюти щяха да залютят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм залютил щях да съм залютила щях да съм залютило щяхме да сме залютили
2 лице щеше да си залютил щеше да си залютила щеше да си залютило щяхте да сте залютили
3 лице щеше да е залютил щеше да е залютила щеше да е залютило щяха да са залютили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залютял съм залютяла съм залютяло съм залютели сме
2 лице залютял си залютяла си залютяло си залютели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залютил съм залютила съм залютило съм залютили сме
2 лице залютил си залютила си залютило си залютили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм залютил била съм залютила било съм залютило били сме залютили
2 лице бил си залютил била си залютила било си залютило били сте залютили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да залютя щяла съм да залютя щяло съм да залютя щели сме да залютим
2 лице щял си да залютиш щяла си да залютиш щяло си да залютиш щели сте да залютите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм залютил щяла съм да съм залютила щяло съм да съм залютило щели сме да сме залютили
2 лице щял си да си залютил щяла си да си залютила щяло си да си залютило щели сте да сте залютили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих залютил бих залютила бих залютило бихме залютили
2 лице би залютил би залютила би залютило бихте залютили
3 лице би залютил би залютила би залютило биха залютили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-лю-ти за-лю-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-лю-тил
непълен член за-лю-ти-лия
пълен член за-лю-ти-ли-ят
женски род за-лю-ти-ла
членувано за-лю-ти-ла-та
среден род за-лю-ти-ло
членувано за-лю-ти-ло-то
множествено число за-лю-ти-ли
членувано за-лю-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-лю-тял
женски род за-лю-тя-ла
среден род за-лю-тя-ло
множествено число за-лю-те-ли

2. залютя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

залютя е производна форма на залютея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. залютя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

залютя е производна форма на залютея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).