щял да е залютил

Речник на българския език

1. щял да е залютил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е залютил е производна форма на залютя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).