залютяха

Речник на българския език

1. залютяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

залютяха е производна форма на залютя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. залютяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

залютяха е производна форма на залютея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).