залютявам

Речник на българския език

залютя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

залютя̀ваш, несв. и залютя̀, св. Ставам лют, започвам да лютя.

Грешни изписвания (11)

  • залйотявам
  • залйотявъм
  • залйутявам
  • залйутявъм
  • залютявъм
  • зълйотявам
  • зълйотявъм
  • зълйутявам
  • зълйутявъм
  • зълютявам
  • зълютявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-лю-тя-вам за-лю-тя-ва-ме
2 лице за-лю-тя-ваш за-лю-тя-ва-те
3 лице за-лю-тя-ва за-лю-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-лю-тя-вах за-лю-тя-вах-ме
2 лице за-лю-тя-ва за-лю-тя-вах-те
3 лице за-лю-тя-ва за-лю-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-лю-тя-вах за-лю-тя-вах-ме
2 лице за-лю-тя-ва-ше за-лю-тя-вах-те
3 лице за-лю-тя-ва-ше за-лю-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залютявал съм залютявала съм залютявало съм залютявали сме
2 лице залютявал си залютявала си залютявало си залютявали сте
3 лице залютявал е залютявала е залютявало е залютявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях залютявал бях залютявала бях залютявало бяхме залютявали
2 лице беше залютявал беше залютявала беше залютявало бяхте залютявали
3 лице беше залютявал беше залютявала беше залютявало бяха залютявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще залютявам ще залютяваме
2 лице ще залютяваш ще залютявате
3 лице ще залютява ще залютяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм залютявал ще съм залютявала ще съм залютявало ще сме залютявали
2 лице ще си залютявал ще си залютявала ще си залютявало ще сте залютявали
3 лице ще е залютявал ще е залютявала ще е залютявало ще са залютявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да залютявам щяхме да залютяваме
2 лице щеше да залютяваш щяхте да залютявате
3 лице щеше да залютява щяха да залютяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм залютявал щях да съм залютявала щях да съм залютявало щяхме да сме залютявали
2 лице щеше да си залютявал щеше да си залютявала щеше да си залютявало щяхте да сте залютявали
3 лице щеше да е залютявал щеше да е залютявала щеше да е залютявало щяха да са залютявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залютявал съм залютявала съм залютявало съм залютявали сме
2 лице залютявал си залютявала си залютявало си залютявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залютявал съм залютявала съм залютявало съм залютявали сме
2 лице залютявал си залютявала си залютявало си залютявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм залютявал била съм залютявала било съм залютявало били сме залютявали
2 лице бил си залютявал била си залютявала било си залютявало били сте залютявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да залютявам щяла съм да залютявам щяло съм да залютявам щели сме да залютяваме
2 лице щял си да залютяваш щяла си да залютяваш щяло си да залютяваш щели сте да залютявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм залютявал щяла съм да съм залютявала щяло съм да съм залютявало щели сме да сме залютявали
2 лице щял си да си залютявал щяла си да си залютявала щяло си да си залютявало щели сте да сте залютявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих залютявал бих залютявала бих залютявало бихме залютявали
2 лице би залютявал би залютявала би залютявало бихте залютявали
3 лице би залютявал би залютявала би залютявало биха залютявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-лю-тя-вай за-лю-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-лю-тя-вал
непълен член за-лю-тя-ва-лия
пълен член за-лю-тя-ва-ли-ят
женски род за-лю-тя-ва-ла
членувано за-лю-тя-ва-ла-та
среден род за-лю-тя-ва-ло
членувано за-лю-тя-ва-ло-то
множествено число за-лю-тя-ва-ли
членувано за-лю-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-лю-тя-вал
женски род за-лю-тя-ва-ла
среден род за-лю-тя-ва-ло
множествено число за-лю-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-лю-тя-ващ
непълен член за-лю-тя-ва-щия
пълен член за-лю-тя-ва-щи-ят
женски род за-лю-тя-ва-ща
членувано за-лю-тя-ва-ща-та
среден род за-лю-тя-ва-що
членувано за-лю-тя-ва-що-то
множествено число за-лю-тя-ва-щи
членувано за-лю-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-лю-тя-вай-ки