залютила

Речник на българския език

1. залютила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

залютила е производна форма на залютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. залютила — мин. деят. св. прич. ж. р.

залютила е производна форма на залютя (мин. деят. св. прич. ж. р.).