зазубрям

Речник на българския език

зазу̀брям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

зазу̀бряш, несв. и зазу̀бря, св.; Какво.
1. Научавам наизуст, механично.
2. Започвам да зубря.
прил. зазу̀брен, зазу̀брена, зазу̀брено, мн. зазу̀брени.

Грешни изписвания (3)

  • зазубръм
  • зъзубръм
  • зъзубрям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-зуб-рям за-зуб-ря-ме
2 лице за-зуб-ряш за-зуб-ря-те
3 лице за-зуб-ря за-зуб-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-зуб-рях за-зуб-рях-ме
2 лице за-зуб-ря за-зуб-рях-те
3 лице за-зуб-ря за-зуб-ря-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-зуб-рях за-зуб-рях-ме
2 лице за-зуб-ря-ше за-зуб-рях-те
3 лице за-зуб-ря-ше за-зуб-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазубрял съм зазубряла съм зазубряло съм зазубряли сме
2 лице зазубрял си зазубряла си зазубряло си зазубряли сте
3 лице зазубрял е зазубряла е зазубряло е зазубряли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях зазубрял бях зазубряла бях зазубряло бяхме зазубряли
2 лице беше зазубрял беше зазубряла беше зазубряло бяхте зазубряли
3 лице беше зазубрял беше зазубряла беше зазубряло бяха зазубряли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще зазубрям ще зазубряме
2 лице ще зазубряш ще зазубряте
3 лице ще зазубря ще зазубрят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм зазубрял ще съм зазубряла ще съм зазубряло ще сме зазубряли
2 лице ще си зазубрял ще си зазубряла ще си зазубряло ще сте зазубряли
3 лице ще е зазубрял ще е зазубряла ще е зазубряло ще са зазубряли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да зазубрям щяхме да зазубряме
2 лице щеше да зазубряш щяхте да зазубряте
3 лице щеше да зазубря щяха да зазубрят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм зазубрял щях да съм зазубряла щях да съм зазубряло щяхме да сме зазубряли
2 лице щеше да си зазубрял щеше да си зазубряла щеше да си зазубряло щяхте да сте зазубряли
3 лице щеше да е зазубрял щеше да е зазубряла щеше да е зазубряло щяха да са зазубряли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазубрял съм зазубряла съм зазубряло съм зазубряли сме
2 лице зазубрял си зазубряла си зазубряло си зазубряли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазубрял съм зазубряла съм зазубряло съм зазубряли сме
2 лице зазубрял си зазубряла си зазубряло си зазубряли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм зазубрял била съм зазубряла било съм зазубряло били сме зазубряли
2 лице бил си зазубрял била си зазубряла било си зазубряло били сте зазубряли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да зазубрям щяла съм да зазубрям щяло съм да зазубрям щели сме да зазубряме
2 лице щял си да зазубряш щяла си да зазубряш щяло си да зазубряш щели сте да зазубряте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм зазубрял щяла съм да съм зазубряла щяло съм да съм зазубряло щели сме да сме зазубряли
2 лице щял си да си зазубрял щяла си да си зазубряла щяло си да си зазубряло щели сте да сте зазубряли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих зазубрял бих зазубряла бих зазубряло бихме зазубряли
2 лице би зазубрял би зазубряла би зазубряло бихте зазубряли
3 лице би зазубрял би зазубряла би зазубряло биха зазубряли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-зуб-ряй за-зуб-ряй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-зуб-рян
непълен член за-зуб-ря-ния
пълен член за-зуб-ря-ни-ят
женски род за-зуб-ря-на
членувано за-зуб-ря-на-та
среден род за-зуб-ря-но
членувано за-зуб-ря-но-то
множествено число за-зуб-ря-ни
членувано за-зуб-ря-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-зуб-рял
непълен член за-зуб-ря-лия
пълен член за-зуб-ря-ли-ят
женски род за-зуб-ря-ла
членувано за-зуб-ря-ла-та
среден род за-зуб-ря-ло
членувано за-зуб-ря-ло-то
множествено число за-зуб-ря-ли
членувано за-зуб-ря-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-зуб-рял
женски род за-зуб-ря-ла
среден род за-зуб-ря-ло
множествено число за-зуб-ря-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-зуб-рящ
непълен член за-зуб-ря-щия
пълен член за-зуб-ря-щи-ят
женски род за-зуб-ря-ща
членувано за-зуб-ря-ща-та
среден род за-зуб-ря-що
членувано за-зуб-ря-що-то
множествено число за-зуб-ря-щи
членувано за-зуб-ря-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-зуб-ряй-ки