зазубрял

Речник на българския език

1. зазубрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зазубрял е производна форма на зазубрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зазубрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зазубрял е производна форма на зазубрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зазубрял — мин. деят. св. прич. м. р.

зазубрял е производна форма на зазубрям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зазубрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

зазубрял е производна форма на зазубрям (мин. деят. несв. прич. м. р.).