зазубря

Речник на българския език

1. зазу̀бря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

зазу̀бриш, мин. св. зазу̀брих, мин. прич. зазу̀брил, св.вж. зазубрям.

Грешни изписвания (3)

  • зазубръ
  • зъзубръ
  • зъзубря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-зуб-ря за-зуб-рим
2 лице за-зуб-риш за-зуб-ри-те
3 лице за-зуб-ри за-зуб-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-зуб-рих за-зуб-рих-ме
2 лице за-зуб-ри за-зуб-рих-те
3 лице за-зуб-ри за-зуб-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-зуб-рех за-зуб-рех-ме
2 лице за-зуб-ре-ше за-зуб-рех-те
3 лице за-зуб-ре-ше за-зуб-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазубрил съм зазубрила съм зазубрило съм зазубрили сме
2 лице зазубрил си зазубрила си зазубрило си зазубрили сте
3 лице зазубрил е зазубрила е зазубрило е зазубрили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях зазубрил бях зазубрила бях зазубрило бяхме зазубрили
2 лице беше зазубрил беше зазубрила беше зазубрило бяхте зазубрили
3 лице беше зазубрил беше зазубрила беше зазубрило бяха зазубрили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще зазубря ще зазубрим
2 лице ще зазубриш ще зазубрите
3 лице ще зазубри ще зазубрят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм зазубрил ще съм зазубрила ще съм зазубрило ще сме зазубрили
2 лице ще си зазубрил ще си зазубрила ще си зазубрило ще сте зазубрили
3 лице ще е зазубрил ще е зазубрила ще е зазубрило ще са зазубрили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да зазубря щяхме да зазубрим
2 лице щеше да зазубриш щяхте да зазубрите
3 лице щеше да зазубри щяха да зазубрят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм зазубрил щях да съм зазубрила щях да съм зазубрило щяхме да сме зазубрили
2 лице щеше да си зазубрил щеше да си зазубрила щеше да си зазубрило щяхте да сте зазубрили
3 лице щеше да е зазубрил щеше да е зазубрила щеше да е зазубрило щяха да са зазубрили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазубрел съм зазубрела съм зазубрело съм зазубрели сме
2 лице зазубрел си зазубрела си зазубрело си зазубрели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазубрил съм зазубрила съм зазубрило съм зазубрили сме
2 лице зазубрил си зазубрила си зазубрило си зазубрили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм зазубрил била съм зазубрила било съм зазубрило били сме зазубрили
2 лице бил си зазубрил била си зазубрила било си зазубрило били сте зазубрили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да зазубря щяла съм да зазубря щяло съм да зазубря щели сме да зазубрим
2 лице щял си да зазубриш щяла си да зазубриш щяло си да зазубриш щели сте да зазубрите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм зазубрил щяла съм да съм зазубрила щяло съм да съм зазубрило щели сме да сме зазубрили
2 лице щял си да си зазубрил щяла си да си зазубрила щяло си да си зазубрило щели сте да сте зазубрили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих зазубрил бих зазубрила бих зазубрило бихме зазубрили
2 лице би зазубрил би зазубрила би зазубрило бихте зазубрили
3 лице би зазубрил би зазубрила би зазубрило биха зазубрили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-зуб-ри за-зуб-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-зуб-рен
непълен член за-зуб-ре-ния
пълен член за-зуб-ре-ни-ят
женски род за-зуб-ре-на
членувано за-зуб-ре-на-та
среден род за-зуб-ре-но
членувано за-зуб-ре-но-то
множествено число за-зуб-ре-ни
членувано за-зуб-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-зуб-рил
непълен член за-зуб-ри-лия
пълен член за-зуб-ри-ли-ят
женски род за-зуб-ри-ла
членувано за-зуб-ри-ла-та
среден род за-зуб-ри-ло
членувано за-зуб-ри-ло-то
множествено число за-зуб-ри-ли
членувано за-зуб-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-зуб-рел
женски род за-зуб-ре-ла
среден род за-зуб-ре-ло
множествено число за-зуб-ре-ли

2. зазубря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

зазубря е производна форма на зазубрям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. зазубря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

зазубря е производна форма на зазубрям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. зазубря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

зазубря е производна форма на зазубрям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).