зазубрил

Речник на българския език

1. зазубрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зазубрил е производна форма на зазубря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зазубрил — мин. деят. св. прич. м. р.

зазубрил е производна форма на зазубря (мин. деят. св. прич. м. р.).