памет

Речник на българския език

па̀мет съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

паметта̀, само ед., ж.
1. Способност да се запазва и възпроизвежда при необходимост някакво знание или впечатление. Добра памет. Силна памет.
2. Спомен, честване. В памет на загиналите.
3. Спец. Част от апаратурата на компютър или друга изчислителна машина, в която се съхранява информация.
Вечна памет! — Винаги да се помни.
Зрителна памет. — Способност да се възпроизвеждат текстове и образи.
Слухова памет. — Способност да се възпроизвеждат възприети чрез слуха неща.
Говоря по памет. — Без да гледам в текста, по спомен.
Имам къса памет. — Лесно забравям.

Грешни изписвания (1)

  • памит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-мет
членувано па-мет-та
мн.ч. па-ме-ти
членувано па-ме-ти-те
звателна форма