завихря

Речник на българския език

1. завѝхря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

завѝхриш, мин. св. завѝхрих, мин. прич. завѝхрил, св.вж. завихрям.

Грешни изписвания (3)

  • завихръ
  • зъвихръ
  • зъвихря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-вих-ря за-вих-рим
2 лице за-вих-риш за-вих-ри-те
3 лице за-вих-ри за-вих-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-вих-рих за-вих-рих-ме
2 лице за-вих-ри за-вих-рих-те
3 лице за-вих-ри за-вих-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-вих-рех за-вих-рех-ме
2 лице за-вих-ре-ше за-вих-рех-те
3 лице за-вих-ре-ше за-вих-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завихрил съм завихрила съм завихрило съм завихрили сме
2 лице завихрил си завихрила си завихрило си завихрили сте
3 лице завихрил е завихрила е завихрило е завихрили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях завихрил бях завихрила бях завихрило бяхме завихрили
2 лице беше завихрил беше завихрила беше завихрило бяхте завихрили
3 лице беше завихрил беше завихрила беше завихрило бяха завихрили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще завихря ще завихрим
2 лице ще завихриш ще завихрите
3 лице ще завихри ще завихрят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм завихрил ще съм завихрила ще съм завихрило ще сме завихрили
2 лице ще си завихрил ще си завихрила ще си завихрило ще сте завихрили
3 лице ще е завихрил ще е завихрила ще е завихрило ще са завихрили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да завихря щяхме да завихрим
2 лице щеше да завихриш щяхте да завихрите
3 лице щеше да завихри щяха да завихрят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм завихрил щях да съм завихрила щях да съм завихрило щяхме да сме завихрили
2 лице щеше да си завихрил щеше да си завихрила щеше да си завихрило щяхте да сте завихрили
3 лице щеше да е завихрил щеше да е завихрила щеше да е завихрило щяха да са завихрили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завихрел съм завихрела съм завихрело съм завихрели сме
2 лице завихрел си завихрела си завихрело си завихрели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завихрил съм завихрила съм завихрило съм завихрили сме
2 лице завихрил си завихрила си завихрило си завихрили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм завихрил била съм завихрила било съм завихрило били сме завихрили
2 лице бил си завихрил била си завихрила било си завихрило били сте завихрили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да завихря щяла съм да завихря щяло съм да завихря щели сме да завихрим
2 лице щял си да завихриш щяла си да завихриш щяло си да завихриш щели сте да завихрите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм завихрил щяла съм да съм завихрила щяло съм да съм завихрило щели сме да сме завихрили
2 лице щял си да си завихрил щяла си да си завихрила щяло си да си завихрило щели сте да сте завихрили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих завихрил бих завихрила бих завихрило бихме завихрили
2 лице би завихрил би завихрила би завихрило бихте завихрили
3 лице би завихрил би завихрила би завихрило биха завихрили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-вих-ри за-вих-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-вих-рен
непълен член за-вих-ре-ния
пълен член за-вих-ре-ни-ят
женски род за-вих-ре-на
членувано за-вих-ре-на-та
среден род за-вих-ре-но
членувано за-вих-ре-но-то
множествено число за-вих-ре-ни
членувано за-вих-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-вих-рил
непълен член за-вих-ри-лия
пълен член за-вих-ри-ли-ят
женски род за-вих-ри-ла
членувано за-вих-ри-ла-та
среден род за-вих-ри-ло
членувано за-вих-ри-ло-то
множествено число за-вих-ри-ли
членувано за-вих-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-вих-рел
женски род за-вих-ре-ла
среден род за-вих-ре-ло
множествено число за-вих-ре-ли

2. завихря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

завихря е производна форма на завихрям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. завихря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

завихря е производна форма на завихрям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. завихря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

завихря е производна форма на завихрям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).