завихрило е

Речник на българския език

1. завихрило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завихрило е е производна форма на завихря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завихрило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завихрило е е производна форма на завихря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).