завихрил си

Речник на българския език

1. завихрил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завихрил си е производна форма на завихря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. завихрил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завихрил си е производна форма на завихря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).