завихрила

Речник на българския език

1. завихрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

завихрила е производна форма на завихря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. завихрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

завихрила е производна форма на завихря (мин. деят. св. прич. ж. р.).