завихрил е

Речник на българския език

1. завихрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завихрил е е производна форма на завихря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завихрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завихрил е е производна форма на завихря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).